"Спокойно!!!" - ти рече, обърна се и тръгна
към високите, непристъпни върхове
понечили със зли думи да те върнат
тъй неисканите от тебе врагове...
А булевардните критици,
под лъжлива маска скрити
критикуваха с половин уста... но знаеш,
че и в тези погледи прикрити
се крие единствено и само завистта...
Оплюха те и отречен от света нарами
пак тежката раница и пристегна с катарами
егото и лошите им думи...
Пое Нагоре...
По неутъпкани пътеки и скалните отвеси,
ти търсеше утеха от градските коптори...
Нима упрекна някой в нещо лошо,
нима зададе ти въпроса... на онзи с властта
кому е нужно нищета... Защо така?
Нима упрекна онзи Разбирача в нещо
че иде все там де е равно и горещо...
Защо така?
Пое си въздух пак дълбоко,
а лицето ти с усмивката широка,
с устните попукани от студ
попиват жадно свободата...
а ледените пръски,
хвръкнали под напъна на силните ръце ...
носят радост за туптящото сърце.
Пак си там, алпинистът в своя свят
на еуфория и радост
мъка и тъга,
трудности, възбуда и умора...
Пак си там, забравил своите тревоги...
Един ще е до теб, рамо до рамо вие ще вървите...
пред Планината и човешки, и крехки, но и упорити...
и на малката площадка,
пак ще делите последната глътка вода,
ще търсите нагоре,
там където срещат се небето и стените
своят дълъг, труден път
... към Върха ...
