"Помислих си..."

Помислих си, че зная много
реших и тръгнах пак натам
през шипки и бодливи глоги
в планинския блестящ капан...

И в слънчевите снежни пръски
съзрях аз този свят мечтан,
през ведрото, кристално утро
вървях нагоре щастлив, но сам...

Мечтаех и се молех дните
на снежната ми самота безкрай,
да бъдат вечни, святи, чисти
и там да бъде моят край...

Преминах трудности и преспи
макар и по-големи от страха,
през пукащите ледникови песни
напредвах бързо, без да спра...

А мислех си, че зная много,
изкачвайки се в белия капан,
но всъщност леката тревога
подсказа ми, че малко знам...

И когато стигнах Горе
огледах се на всичките страни,
огледах и в себе си дълбоко,
разбрах за всичките лъжи...

Лъжите бързо избледняха
през свелият ми снежен мироглед,
и криви, черни те се свряха
дълбоко в мръсната си смет...

А слънцето и вятърът ме взеха
в прегръдките си вихрени, кристални
и нов, и чист с тях поехме
към висините сини и безкрайни...